Животът побелява вече, 

стъпва неуверно в последната третина. 

Страхът от него се неотказва. 

Придружава го уверно. 

Пука в старите греди,

вие в душата кат бушуващ вятър, 

тропа кат при тръс в снагата,

пиян нахлува сред нощта,

забрани командува всекидневно.

Страхът се впива с поглед леден. 

От шамар оставя жарка болка. 

Недопуска плаха самуизява. 

Страхът руши живот, 

печатък тежък му оставя. 

Успехи светски с навед поглед го отминават. 

Усмивка, лекота - поръчани от времена - за един друг живот. 

А в този, раната не се затваря.

Утишението идва в самотата, 

в света без свят на страх. 

Дарбите не изгряват на живота,

близост с хората е страх - 

единстнен знак, подарен от тях. 

в един други аз. 

Омразата се изпари. 

Мислите по тях взеха други път,

но болката от възпитания страх 

е свързан с тях до края на духа. 

Не успя да го прокуди. 

Тъгата му харесва.

Плува в нея ден за ден.

Усмивка, лекота, сполуки, радост 

оставят за един нов живот,

под друго име и адрес.